Дойде и школото, така мечтания първи клас. Каквото и да кажа ще е малко за този трепет на детската душа, първият учебен ден. Така желаното ново начало, вече съзряването на детето. Изведнъж попаднал в нова среда едва ли всеки от нас се е чувствал така, както е желал. Това бе за мен денят на новото начало, начало, което беше така желано и така страшно. Обвзе ме мисълта дали ще се справя, но добре че бях с приятел от детинство. Беше 1996 година, първият ми учебен ден. Въоръжих се с всичките помагала и тетрадки, които ми трябваха и отидох жаден за нови знания в НУ Петко Рачов Славейков гр. Пловдив. Преставете си едно хилаво първулаче, с доста голява и пълна раница на гърба си търчащо около майка си и тръпнещо в очакване на големите премеждия. Едно нещо си спомням от тогава и то е че нямах никакво намерение да правя пакости в училище и бях готов на всичко да съм отличник и да съм добър ученик. Та и така стана горе долу – записаха ме под 1-ви номер в дневника на класа, къде и заради името ми Атанас, къде и заради недоглеждане от някой секретар или секретарка, защото имаше Ангел, но това е друг въпрос важното бе, че бях постигнал част от целта ми. Още същия ден дойдоха от спортен клуб по карате Киокошинкай (преди така се казваше, а в последствие се раздели) и аз без да му мисля и пленен от бойните филми, който гледах по телевизията, накарах нашите да ме запишат.

Може би ще следва още продължени..